И какво представлява той наистина? Може би олицетворение на всяко едно нещо, което държим като ценно или на това, което е най. Във всеки случай ние хората се раждаме, живеем и умираме с една единствена подсъзнателна или не чак толкова цел – да Го намерим. То има различни имена. Някои го наричат Бог, други Любов, трети Щастие, Пари и т.н. Списъкът е безкраен но това което свързва всичко това е животът. Понякога обаче, в търсенето си, ние изпускаме едно важно нещо, нещо което мога да кажа и аз съм изпускал и пренебрегвал не веднъж. Това е най-чистата форма на всичко към което се стремиме и то е Мига. Всеки миг от живот, от дихание, от съществуване, всеки вкючващ в себе си всичко, което на човек му трябва и всеки 2 пъти по ценен от предишния. Ние търсим в нашите спомени, в нашето минало, ровейки из чекмеджетата, мислейки какво е било, какво е можело да бъде…Или се опитваме да гледаме в бъдещето да предречем неща, да си пожелаем неща, но в крайна сметка всичко е тук и сега и ние трябва да се възползваме, ако имаме това умение тук и сега. Не че в бъдеще няма да ги има, но бъдещето си е за бъдещето. Ние много често искаме да сме там, а не тук, но колкото и да се движиме ние винаги сме си тук, а там си е там и е като хоризонта, колкото и да го гониш, не можеш да го стигнеш. Нашият живот е в сегашното, но ние често го пропускаме за сметка на други неща…
Естествено, аз съм от една сравнително малка групичка хора, като има много други, които живеят за мига. При тях понякога обаче живота е само в плитчините и те не могат да стигнат од дълбините на живота, да усетят истинските му течения и енергии, но това е друга тема. Въпроса е, да се научим да се концентрираме над момента, да извлечем каквото ни трябва, да го прехвърлим в папката минало и да използваме извлеченото в следващия момент защото живота е миг, от вечността и всеки един таи своята ценност, от която ние хората да се възползваме.
